С кого мога да говоря за пубертета?

Няма какво да се лъжем – тялото ти ще изтърпи доста промени през пубертета. Психиката ти също ще бъде подложена на редица изпитания и със сигурност на твоето „нормално аз“ ще му се прииска да поговори с някого за всичко това. Големият въпрос е с кого искаш да говориш за пубертета?

Да говорим с възрастните?
Със сигурност ти е много по-лесно да попиташ някой от твоите връстници. За съжаление къде за добро, къде за лошо те сега се учат – също като теб и най-вероятно няма да получиш точно това, което ти трябва – истинските факти. Точно за това е важно да поговориш първо с възрастен, на когото наистина имаш доверие тъй като е важно да знаеш правилните отговори на въпросите, които те вълнуват.

Много лесно би било ако вече сте споменавали темата „пубертет“ с мама или с друг възрастен. Така задаването на въпрос ще бъде много по-лесно. В някои семейства обаче разговорите „за тялото“ се свеждат до въпросите какво трябва да ядеш и да си измиеш зъбите преди лягане. Въпреки това трябва да събереш смелост и да поемеш инициативата в свои ръце, колкото и неудобно да се чувстваш. В интерес на истината, като че ли в повечето български семейства ситуацията е именно такава, но това не трябва да те спира да поговориш с някого. Да поговориш с някого за това как се чувстваш е огромно облекчение (независимо дали ще споделиш страховете си, тревогите си, объркването си или дори еуфорията си – мда, има и такава).

Да говорим с приятели и роднини?
В много семейства може да има някой друг, с когото предпочиташ да започнеш първия разговор вместо с мама. Някого с когото просто се чувстваш по-свободно – татко, баба, леля или кака. Някои момичета говорят с учителката си, училищния психолог или семейния лекар. За други дори някоя приятелка на мама може да бъде лицето, с което предпочитат за поговорят за първи път.

Изборът на точния момент е 90% от успеха
След като веднъж решиш с кого да разговаряш, трябва да подбереш най-подходящия момент. Например, ако решиш да попиташ мама, изчакай момент, в който тя не е ангажирана с нещо друго, най-добре когато сте само двете. Ако тя е заета с нещо в момента може просто да попиташ „Мамо, има нещо, за което ми се иска да поговорим, когато имаш малко свободно време за мен“. По този начин ще си сигурна, че мама ще избере подходящ момент да поговорите.

Ти определяш начина по който и с кого ще говориш, но не е зле освен на само на вроденото си очарование да разчиташ и на малко предварителна подготовка. Добра идея е предварително да напишеш въпросите, които имаш. По този начин първо ще формулираш въпросите си много по-ясно и конкретно, а и няма да пропуснеш нещо съществено. Може да не четеш от бележката със себе си по време на разговора. Ако предпочиташ може директно да дадеш бележката на човека с когото си избрала да разговаряш. Така можеш да си сигурна, че нищо няма да бъде пропуснато, а и ще си спестиш първоначалното неудобство при задаването на въпрос.

Ако наистина няма с кого да поговориш…
Ако всички съвети горе ти звучат по-скоро в сферата на фантастиката отколкото като реална ситуация, то тогава е наистина важно да наблегнеш на качествено самообразование. Хубаво е да прибягваш до самообучение само ако наистина няма с кого да поговориш, а не просто защото ти е неудобно да повдигнеш темата пред мама или някой друг възрастен.